"Нещо да кажа..."

        Точно пред 3 дни, 12 часа и 35 минути на една бензиностанция, един строен левент(винаги ги предпочитам пред фафлите-мура) ми каза, че иска да свърши работа и да изпие една бира. Аз пък си купувах дъвки и ми се спеше та две не виждах. Почерпих го една дъвка- момчето прозорците на колата беше измило все пак. Знам, че не беше бира, но поне беше нещо на аванта - за да го топли идеята, докато свърши работа.
        Веднъж пътувах с братовчедка ми в един твърде попреминал свежите си години влак. В купето ни седна един възрастен господин, който носеше книга за края на света, което с нетърпение чакаме през 2012 година( coming soon to you, too!). Винаги съм си падала по шантави книги, но тази цепеше мрака от пошлост. Та когато човекът започна да решава судоко за напреднали върху откъсната от старчески вестник страница, аз го попитах дали мога да разгледам книгата. Не за друго, просто ми доставя мазохистично удоволствие да мисля, че някой си е дал парите да се отпечата средство за масова истерия - а всъщност сега май това си е цяла линия на поведение. Това били new age-мецанати! (опазила ме Богинята). Чичкото ми се усмихна зъбато с трите си останали предни зъба, въпреки които изглеждаше надеждно интелигентен. Избъбри нещо и се захили заговорнически. За жалост аз винаги съм била пословично прословута с граничещата ми с идиотия, слабост на слуховите органи, и нищо не чух. А и, все пак, бяхме във влак, и то стар. "Ту-туф, ту-туф" шумът не прощава на никого. Просто се усмихнах подобаващо в отговор и му казах, че няма какво да се направи. - Щастливо налучкване!
          Вчера сутринта, пък, една жена в трамвая общуваше много живо с интересен, невидим събеседник от лявата ми страна. По посоката на погледа й отсъдих, че е поне 1.90 висок, а по блясъка в малкото останало бяло на очната й ябълка прецених, че е доста привлекателен невидим мъжага. Жената въздъхна тежко и махайки с глава сподели колко много иска да си купи един пантоф. Засмя се, отмятайки флиртаджийски назад глава, и взе че му рече:
-Прав си, по-добре да си попрося още малко за пантоф и още един ляв чорап!
Двамата слязоха на спирка преди мен и от походката й се виждаше, че е вдъхновена.
           Аз пък искам да кажа нещо през повечето време, в което мозъкът ми е достатъчно  заблуден да е буден. Например: Колко е глупаво да искаш да си писател, когато преди това трябва да бъдеш всичко друго освен оригинален. Или колко е изпразнено от смисъл да ходиш на лекция вече подгтовен по темата на деня. А още по-смешно е, че трябва да запознаеш колегите си с темата, ВМЕСТО професора! Но такива неща, човек принципно не трябва да хаби време да казва. Или пък трябва!?
          Но аз сега никак не искам да казвам такива неща. Искам да кажа, че през съзнателния си живот, сигурна съм, всички хора през повечето време искат да кажат нещо. Тази функция на предния ляв темпорален лоб обаче, си остава напълно беЗсмислена, ако няма кой да те чуе!...