Гълъбите отново енергично се разтъпчват по ламаринения ми перваз. Тази сутрин не поздравих Слънцето. Но май гълъбите са го направили вместо в мен. Преди ми се струваха много нахални. Сега малко ги съжалявам. Те летят, а им се налага да се разхождат по моя жалък перваз. Защо ли си избират такава изпаднала алтернатива?...
Тази сутрин пак чувствам отчетливото парене от ляво на гърба ми. Може би ще е важен ден?! - Кого залъгвам? Тук дните винаги са еднакво разочароващи. И като казвам тук нямам превдид нито мястото, нито времето. Имам предвид там горе, в изолираната ильозорна представа за реалност, която нарочна съм си създала, за да ме ограничава. Понякога се чудя дали си въобразявам или моите тенденциозно изолиращи представи за реалността и самата реалност вече не си препокриват плашещо акуратно.
А дали Студентски град всъщност не е една огромна черна дупка, която разяжда всичко, докоснало се до нея. И превръща всичко в себе си - мръсна, гнусна, гротескна метериализация на някаква неясна, отдавназабравена идея. Тъжно ми е за всички, които живеят тук и за мен, самата, ми е тъжно. А тия, които искат да останат, направо ги съжалявам.
Всички!(не преувеличавам) идват тук с очаквания, каквито и да е. За по-забавен живот, за по-добра среда, за по- удовлетворяваща перспектива. А после само минаваме, безучастни, покрай претъпканите кофи и мръсните градинки. И не искаме да гледаме разлагащата се, воняща, мръсотия, защото донякъде ни напомня за разпадащите се очаквания. Но всеки има право на избор и аз дълбоко уважавам това.От мен, толкоз! Аз вече съм се ориентирала към една ВМЦ ( Въздушна МечтоЦентрала). Astalavista бейбита! So long suckers!
P.S. Предайте моите съболезнования на мястото, където умират всички мечти!
