В една много изтрадала книга, предвидливо наречена "Първи стъпки в писането", попрочетох, че трябва, за отскок, да пиша за неща, които добре познавам. Така че, задраскваме последните 9 месеца писане. Е, действително няма как да ги задраскам (там имаше някои интергалактически прозрения и една две врати към паралелни вселени).
Почваме на чисто. Най-вече, защото отказвам да приема, че "нямало такова нещо като ново начало". Има, защото аз така казвам.
И сигурно тръпката за първата тема расте в слънчевия сплит както расте егото на новопръкнал се секси български актьор. Днес ще говоря за окосената трева.Опа...почти да забравя, че вече не говоря за своите емоции...
КРАТКО СЪOБЩЕНИЕ:
По причини, непредвидени от списвачката на тая страница, днешната тема се отлага за друг живот, когато пак ще бъде егоцентрик.
No comments:
Post a Comment