Падащи звезди

Една падаща звезда. Само няколко части от една кратка секунда - щастие и после онова закъсняло отчаяние, че няма време за желания. Чусвтвам се като Артър Дент за първи път на Сърцето от Злато ( онзи космически кораб с невероятностен двигател) - чаят с мляко изобщо не е чай и не знам дали някога изобщо отново ще вкуся такъв. Съжалявам колко бавно работи мозъка ми. Ако можех да мисля по-бързо от средностатистически Хомо Сапиенс, сега вече щях да имам едно изпълняващо се желание на път. Втора падаща звезда. Отпивам още от чашата си бяло вино и ми се иска да се удавя в дъното и. Пак не успях да си пожелая нещо. Но се сещам какво бих си пожелала ако отново видя. Това ми се струва обаче невъзможно. Не съм чак такава късметлийка. Трета. Усмихвам се доволно на себе си. Разбира не си пожелавам нещо глупаво, физическо и материално. Зная, че с напредването на вечерта, виното, което така експедитивно пресушавам, ще ми помогне да забравя материалното ми мизерстване. Решавам, че щом имам вино нещата не са толкова зле. Четвърта падаща звезда. Избухвам в гръмогласен пристъп на смях. Продължавам на ум да си повтарям трите думички, които са моето желание. Колко глупав и детински е страхът да ги кажа на глас. Пета! Допивам чашата и си сипвам останалото в бутилката. Спокойна съм, има още една в хладилника. Качвам босите си крака на парапета и усещам студения въздух от гората по тях. Опитвам се да се скрия в нощта. Благодаря се, че само звездите са ми съучастници. Те не обичат много да говорят. Шеста! Три думички, изпивам виното наведнъж.Вече мога да усетя топлите пипала на алкохола, които се разтилат по цялото ми тяло. Езика ми скоро ще стане по-тежък. Тъкмо няма да има опасност да кажа думичките на глас. Седма! Осма! Девета! Десета падаща звезда! Осъзнвам, че не правя нищо друго освен да повтарям думичките наум. Облягам главата си на облегалката на мекия стол. Звездите като че ли ми казват "Здрасти!" Най-накрая! Аз от толкова години поздравявам тях. Единайста и дванайста падат една след друга. Като двойка зайчета, които палаво се гонят. Усмихвам се широко. Вече знаех, че скоро ще видя тринайстата. От изток светлинната зараза се разнасяше. За последен път пропявам трите думички. След толкова много повтаряне обаче, те вече не ми се струват толкова примамливи. Винаги гоня щастието. А звездите тази вечер ми казаха, че то само идва при мен. Има разлика между тичането и бягането. Вечер аз бягам от самотата, сутрин тичам към вечерта. А нощем споделям време с падащи звезди...

It feels like home (confessions of a non-existentialist)

Life is a pile of crap. It smells like crap, sometimes. Other times it smells like the beautiful man, that you want in your pants. Life also seems to be filled with other people, who just sit around, enjoying telling you how to live your life better. Oh, no! That sentence is too long. And I have been told my whole life I shouldn't write them as long. I am truly sorry about the feel of globalization in the above sentences. I wanted to say "my life". My life is also a song, one very long, melancholia-filled song. And it is filled of people, who always tell me what to do. Not that I listen. My life should be filled by my own mistakes.
I don't know what to write about any more. Do I seem egocentric writing about myself? I don't even need the answer to that one. I can write about fear, or keep blubbering about how breathtaking the clouds on a rainy day are. But would you want to read about that? My truth to be told, I think people don't do what they do in order to be happy, not any more. It feels like happiness is most loved, when around the corner from it. Something terrible has happened to all of us, to some of you, and to me, and now we don't know how to live with happiness. Maybe our idea of self-worth suffered such a sick transformation, that we now believe we can only win it over, locked in the cage of demeaning, inhumane tortures.
What always fails to be said is that self-worth can't be won over, same goes for happiness. Those are not a foolish chimera, they are here, they are now. Only the sorry-ass cowards choose to be miserable. 'Cuz it's easier that way. You can always be miserable. Just as you can always choose to be happy. I promise one day to stop writing and my words would be "So long suckers!" But for now I chose writing, because it feels like home, it feels like happiness.

Съквартирантство(Трудната история за едно почистване)

-Надя, къде, по дяволите, е другият чорап?!
-Откъде да знам, къде е шибаният мръсен чорап! Да не съм агенция за мръсни чорапи!
-Ти ми даде проклетият един чорап! - усещам, че кръвта ми почва да къкри някъде около слепоочието ми. Не че 'ше да оставя гневът да ме заслепи, но може би има опасност да ослепя некадърната ми приятелка.
-Дори не си и помисляй да излезеш от тая баня преди да си изпрала всичко!- Надя не е от най-демократичните персони, даже е открито деспотична. Жалко, че когато заживяхме заедно все още вярвах, че аз съм търпеливата.
Хазяйката ни ще бъде тук след 20 минути, а ние не бяхме чистили апартамента от предишното и посещение. Никак не се гордеем с това, но не оставяме такива подробности да ни прецакат настроението.
Отивам до вратата и изкрещявам от вътрешната страна на банята:
-Ако не почистиш масата, преди да изляза, заклевам се в любимия ми сутиен, ще си тръгна и после ще си намериш друга будала когато леприконите танцуват хоро.
-Нямам търпение да видя огромния ти задник на излизане.- стори ми се , че чух и злобно съскане на края на това някак обидно твърдение.
Ние имаме начин да се справяме с напечените ситуации. Да, странен, извратен и сбъркан начин, но действа.
Стоварвам мокрите чорапи върху мизерното ни просторче до малкия, мръсен прозорец в кухнята. Старая се да е възможно най-шумно,ей така, за да подразня Надя. Слава на боговете, масата е чиста. Никак не ми се иска сега да се местя.
Старата чанта, позната още като наша хазяйка, идва и остава доволна от видяното. Спасени сме, до следващия месец.
-Признай си, че 'ше ти липсвам ако си тръгна. - Стрелвам Надя с поглед. Странни са тия неща приятелствата.
-Да, да...'Ше си призная като видя ония леприкони, за които говореше!