Съквартирантство(Трудната история за едно почистване)

-Надя, къде, по дяволите, е другият чорап?!
-Откъде да знам, къде е шибаният мръсен чорап! Да не съм агенция за мръсни чорапи!
-Ти ми даде проклетият един чорап! - усещам, че кръвта ми почва да къкри някъде около слепоочието ми. Не че 'ше да оставя гневът да ме заслепи, но може би има опасност да ослепя некадърната ми приятелка.
-Дори не си и помисляй да излезеш от тая баня преди да си изпрала всичко!- Надя не е от най-демократичните персони, даже е открито деспотична. Жалко, че когато заживяхме заедно все още вярвах, че аз съм търпеливата.
Хазяйката ни ще бъде тук след 20 минути, а ние не бяхме чистили апартамента от предишното и посещение. Никак не се гордеем с това, но не оставяме такива подробности да ни прецакат настроението.
Отивам до вратата и изкрещявам от вътрешната страна на банята:
-Ако не почистиш масата, преди да изляза, заклевам се в любимия ми сутиен, ще си тръгна и после ще си намериш друга будала когато леприконите танцуват хоро.
-Нямам търпение да видя огромния ти задник на излизане.- стори ми се , че чух и злобно съскане на края на това някак обидно твърдение.
Ние имаме начин да се справяме с напечените ситуации. Да, странен, извратен и сбъркан начин, но действа.
Стоварвам мокрите чорапи върху мизерното ни просторче до малкия, мръсен прозорец в кухнята. Старая се да е възможно най-шумно,ей така, за да подразня Надя. Слава на боговете, масата е чиста. Никак не ми се иска сега да се местя.
Старата чанта, позната още като наша хазяйка, идва и остава доволна от видяното. Спасени сме, до следващия месец.
-Признай си, че 'ше ти липсвам ако си тръгна. - Стрелвам Надя с поглед. Странни са тия неща приятелствата.
-Да, да...'Ше си призная като видя ония леприкони, за които говореше!