А кои са твоите приятели?

Като малка исках да имам много приятели. Спомням си как вярвах, че това би ме направило много по-щастлива и пълноценна. Едва ли тогава съм осмисляла добре смисъла на "пълноценен", но не бях и някое тъпо недоносче. Виждах как в училище момичетата ходеха по двойки и толкова много исках и аз да си имам най-добра приятелка, че дори съм плакала по този повод. Е, аз не можех да плача когато бях дете, по-скоро ревях и хлипах, доста(добре, брат ми, ти печелиш). Най-лошо беше през летата. Братовчедите ми, близнаци, идваха от другия край на България и прекарвахме цялото лято заедно. Разбирах се по-добре с братовчед ми, боговете да го поживят. Братовчедка ми винаги беше в заговорнически съюз с брат ми. Спомням си, че правехме доста луди неща. И все пак, през цялото време, аз исках да съм най-добра приятелка с братовчедка ми.А тя постоянно опяваше за своята най-добра приятелка. Идея си нямах кое е това момиче, но изпитвах огромна неприязън към нея. Да, да, аз съм ужасен човек.Съдете ме!
В края на едно лято, трябва да съм била на 9, когато Нади, братовчедка ми, си тръгваше аз се разплаках и казах, че искам да съм нейна най-добра приятелка. Бузите ми още горят от огъня на срама при този спомен. Тогава Нади ми изглеждаше толкова мъдра, толкова по-пораснала от мен. Тя ми каза, че ние не може да сме най-добри приятелки, защото сме братовчедки. Този спомен се е запазил в базата ми данни под етикета "Край на периоди". Горе-долу по онова време престанах да казвам на глас колко много се нуждая от приятели. Аз пораствах и докато стоях петък вечер сама вкъщи, братовчедите ми също растяха и имаха големи компании от приятели, с които да излизат. Така и не престанах да се състезавам с тях, без да осъзнавам, че подобни състезания са невъзможни.
Вече все по-рядко се обвинявам, че не съм била част от някоя шумна приятелска компания. По-важното е, че сега почти винаги се смятам за пълноценна и сама. По няастоящем гледам на хората повече като на отделни вселени. Понякога се срещаме и се привличаме. Споделяме, преживяваме, разочароваме се, отдалечаваме се и после както става с вселените, порастваме. И продължаваме нататък.
За Приятелите, на коите си струва да разчиташ няма етикет. Хората имат тенденцията да разочароват другите хора. Но ако им позволим, дори за кратко, могат да направят живота ни къде къде по-добър.