Падащи звезди

Една падаща звезда. Само няколко части от една кратка секунда - щастие и после онова закъсняло отчаяние, че няма време за желания. Чусвтвам се като Артър Дент за първи път на Сърцето от Злато ( онзи космически кораб с невероятностен двигател) - чаят с мляко изобщо не е чай и не знам дали някога изобщо отново ще вкуся такъв. Съжалявам колко бавно работи мозъка ми. Ако можех да мисля по-бързо от средностатистически Хомо Сапиенс, сега вече щях да имам едно изпълняващо се желание на път. Втора падаща звезда. Отпивам още от чашата си бяло вино и ми се иска да се удавя в дъното и. Пак не успях да си пожелая нещо. Но се сещам какво бих си пожелала ако отново видя. Това ми се струва обаче невъзможно. Не съм чак такава късметлийка. Трета. Усмихвам се доволно на себе си. Разбира не си пожелавам нещо глупаво, физическо и материално. Зная, че с напредването на вечерта, виното, което така експедитивно пресушавам, ще ми помогне да забравя материалното ми мизерстване. Решавам, че щом имам вино нещата не са толкова зле. Четвърта падаща звезда. Избухвам в гръмогласен пристъп на смях. Продължавам на ум да си повтарям трите думички, които са моето желание. Колко глупав и детински е страхът да ги кажа на глас. Пета! Допивам чашата и си сипвам останалото в бутилката. Спокойна съм, има още една в хладилника. Качвам босите си крака на парапета и усещам студения въздух от гората по тях. Опитвам се да се скрия в нощта. Благодаря се, че само звездите са ми съучастници. Те не обичат много да говорят. Шеста! Три думички, изпивам виното наведнъж.Вече мога да усетя топлите пипала на алкохола, които се разтилат по цялото ми тяло. Езика ми скоро ще стане по-тежък. Тъкмо няма да има опасност да кажа думичките на глас. Седма! Осма! Девета! Десета падаща звезда! Осъзнвам, че не правя нищо друго освен да повтарям думичките наум. Облягам главата си на облегалката на мекия стол. Звездите като че ли ми казват "Здрасти!" Най-накрая! Аз от толкова години поздравявам тях. Единайста и дванайста падат една след друга. Като двойка зайчета, които палаво се гонят. Усмихвам се широко. Вече знаех, че скоро ще видя тринайстата. От изток светлинната зараза се разнасяше. За последен път пропявам трите думички. След толкова много повтаряне обаче, те вече не ми се струват толкова примамливи. Винаги гоня щастието. А звездите тази вечер ми казаха, че то само идва при мен. Има разлика между тичането и бягането. Вечер аз бягам от самотата, сутрин тичам към вечерта. А нощем споделям време с падащи звезди...