Песни за теб. Истини за мен. ( Хвала на Джеймс Морисън)

Някои хора лъжат за годините си, други за религиозните си вярвания. Някои преувеличават постиженията, повечето най-често преувеличават себе си. Аз не се преувеличавам. Подобно развитие доста би ме притеснило. Аз се лъжа. Казвам, че не съм лъжкиня, че никога не подвеждам другите. Това може да е истина. Но какво, в името на всяка смисленост, е истина? Някакви думи, на които избираме да вярваме. Инкрустираме ги някъде дълбоко в себе си и после водим самотни кръстоносни походи с тях. Нашите истини! Ще спрем ли някога да се лъжем? Ще си признаем ли най-после, че нашите истини са само крепости. Изграждаме ги някъде дълбоко в себе си, за да се крием там. Защото е по-лесно да вярваш, когато се чувстваш защитен. Може би затова хората рядко се стремят да оспорват самите себе си. Поставяш под въпрос истините си, завърташ ги, поглеждаш ги отблизо и се оказва, че никога не са БИЛИ.Тогава оставаш беззащитен и вината е изцяло твоя.
Голямото светло Утре не винаги е светло. Почти никога не е голямо (споделям от личен опит). Но винаги е Утре. Сещаш се - онова животопроменящо нова начало, което ти дава тласък да си намериш нова истина.
Доскоро аз бях своята собствена истина. Крепостта ми, обаче, се срути и за едно мъчително бавнолетящо време аз чаках своето Утре. Започвах отново и отново да си строя истини, но всяка сутрин всичко от предишния ден бе сринато до основи. Гонеше ме някакво усещане, че до края на каквото и да е това, в което се измерва животът, всяко утро ще е kота нула. Решението?! Просто е! Не заспиваш, не спираш да строиш за през нощта, осветен от еко-лампите на съзнанието си. Ако до този момент в метафоричната тирада за истините си се изгубил, временно пребиващи, не се плаши! Това, което казвам по моя отвратителен, криптиран, предназначен за Избрани начин (ТУШЕ, Жена!) никак не е животорешаващо. То е животоулесняващо и някак глуповато едновременно.
Едно време много си падах по едно мургаво момче със странен афинитет към лилавата цветова гама. Може би, защото ми изглеждаше като голям Милка шоколад (sugar-addict!). Истината , така де - моята истина- сега е, че няма истини и всичко е една голяма истина...
Плюс!: Внимавайте от момчета с афинитет към лилавото. Shitasses and Wankers- Aren't we all?