Ако можех да снимам аромати...Ако можех да изпиша томове за една неописуема вътрешна подбуда...Ако можех да нарисувам едно пробуждане... Щях да направя всичко това, за да овековеча онези неземни мигове.
Моята първа любов не е някой човек, със сигурност не е някой мъж и (боговете да са ми на помощ)нищо не може да изтрие онези първи спомени от мътилката,която е моята памет. Моята първа любов е един малък къс земя, един аромат, който без мое знание ме е преследвал от тогава.
Първо усещам едвадоловимито ухание, нещо сладко, което гали обонянието ми и сякаш се разлива по цялата ми кожа. Кратък повей на вятъра и долитанието на тръпчивото морско ухание. Сега вече знам какво е! Онзи аромат на смокиня и море! Вървя по тесните калдъръмени улички и се чудя как е възможно да не съм го ознавала преди. Към този аромат се стремях да се върна цял живот.
Избягвам плажа, многото хора отнемат от обаянието на моя любим. Отивам там, където хората не се задържат дълго и докато вълните яростно се разбиват в закоравелите през вековете скали, аз съм хипнотизирана от безспирното движение. Като малка идвах тук и въпреки най-добрите ми усилия да разгриначвам митовете от реалността, мислено говоря на Посейдон и му разказам колко е променен светът.
Водата се забива все по-отчаяно във вдадените скали и пръски омокрят лицето ми, донесени от вятъра. Защо толкова много се срамувам от себе си? Защо все избягвам да гледам в миналото...Досега?! Моята първа любов ми дава сила и отваря очите ми за едно възможно бъдеще без съжаление и гузни погледи назад.
Ако можех да снимам аромати, щях да снимам сладкото ухание на смокиня и море, и моите крака полепнали с пясък. Ако можех да изпиша онези томове, шяха да бъдат за изненадващия напор не да започна нов живот, а да се науча как се живее със стария. Ако можех да рисувам щях да нарисувам старата себе си, но без страха от промяната.
Моята първа любов е древна и изпъстрена от безброй замлъкнали мечти. Но моята първа любов е в миналото,в моето минало, и там ще си остане.
No comments:
Post a Comment