A Synonym of Disaster

In my lifetime of being a socially-awkward, walking and breathing catastrophe I've had my fair share of mind-boggling situations. Starting off at the age of 4, when I, by accident, chewed a glass cup at a seaside restaurant, I knew it would be a wild ride for me- having to learn how to cope with unhealthy dosages of shame.
I won't go anywhere near mentioning all my cock-ups, just because that is almost a herculean task. Anyways, my memory has taken care of the most disastrous occasions and deleted them for good. Yet, I get those sweaty moments at a late night,when I go through my most unintentionally shameful moments.
There was this one time when I broke one of my brother's miniature airplane models. I didn't mean to, I just wanted to look at it up close. However, my accidental carelessness, always stirs up some kind of righteous family wrath, not pointed towards me of coarse. It's as if all my family walks into an episode of frenzy and they shout, swear and spit, synchronised . That's about the time, when I already feel guilty and try to find a place to hide whatever I had broken. It never really works, the hiding part. And then it was that other time when I ACCIDENTALLY set two eggs on fire,while frying them. I tried to hide my traces but it turned out smoke and flakes of soot aren't easily made invisible. As a result, my parents had a fight that lasted a week. So, you get the point.
And here I am, whining about not being trusted with, you know, things. Somehow my grandma still believes if I wash the dishes, she'll have to go out and by new ones.
You may not believe it but all of the above-said is not what I wanted to write about. It was actually that awkward moment, when you meet with acquaintances and you kiss on the cheek. The one always tries to kiss the other cheek, the other- not. And where does that leave you? Halfway through a socially sloppy tradition?! That's why I'm a hugger. Oh, I just remembered another embarrassing situation...Yep, turns out my mind hadn't taken care of them all. Well, I'll leave some of it for the next time I feel the need to openly bring shame to myself, again.

Live long and prosper, my friends. You'll need it!

Нечий живот, някога

На беседката има оставени за теб кроасани и цветя. Аз си тръгнах със сутрешния ферибот. Не мога повече да гледам собственото ни разрушение. Оставих любовта си на нощното ти шкафче. Но спокойно, има още толкова много в мен, че едва ли някога ще се оттърва. Може би като умрем...Дали тогава ще спрем да си протягаме ръце в тъмното? Оставям ти любимото ми палто, на последната закачалка в тромавия стар гардероб.Там където отивам няма да има студ. Чувствам думите неподвижни в гърлото ми, парализирани и осакатени. Иска ми се да можех да пея, за да ти оставя и песен. Притегателна и зовяща песен, с която да ме намериш в някой друг живот.
Аз си тръгвам без багаж. Но и двамата знаем, че това е невъзможно. Защото всичките споделени думи ми тежат. Искам да избягам, да почна отначало, да се преструвам, че не те познавам. Искам да си измисля нов живот и да живея без спомени за теб. Но това е само луда мечта, от онези безнадеждни мечти, които никога не се сбъдват. Опитвам се да намеря ново място, нови лица. Но ти си постоянно някъде в мен. Уж оставих на теб жаждата ми за близост, а ето, че тя ме следва като бездомно куче.
Знам, че искам да прекарам живота си с теб, но знам, че животът е твърде кратък за толкова много желание.
Ти ме докарваш до лудост. С теб забравям за всички и всичко. Преставам да се страхувам, ставам по-добър човек. Но този човек не съм аз. Нарисувах й портрет - на тази по-добра жена. Оставям ти и него, защото повече няма да я видиш.
Аз отивам някъде...Да продължа живота си. Ще ми липсваш. Изяж кроасаните с чаша топло мляко. Постави цветята във ваза. Научи се как да живееш сега. Зарових моя щит и твоя меч някъде из задния двор. Вече не са нужни. Вече можем да живеем в мир със себе си.

Песни за теб. Истини за мен. ( Хвала на Джеймс Морисън)

Някои хора лъжат за годините си, други за религиозните си вярвания. Някои преувеличават постиженията, повечето най-често преувеличават себе си. Аз не се преувеличавам. Подобно развитие доста би ме притеснило. Аз се лъжа. Казвам, че не съм лъжкиня, че никога не подвеждам другите. Това може да е истина. Но какво, в името на всяка смисленост, е истина? Някакви думи, на които избираме да вярваме. Инкрустираме ги някъде дълбоко в себе си и после водим самотни кръстоносни походи с тях. Нашите истини! Ще спрем ли някога да се лъжем? Ще си признаем ли най-после, че нашите истини са само крепости. Изграждаме ги някъде дълбоко в себе си, за да се крием там. Защото е по-лесно да вярваш, когато се чувстваш защитен. Може би затова хората рядко се стремят да оспорват самите себе си. Поставяш под въпрос истините си, завърташ ги, поглеждаш ги отблизо и се оказва, че никога не са БИЛИ.Тогава оставаш беззащитен и вината е изцяло твоя.
Голямото светло Утре не винаги е светло. Почти никога не е голямо (споделям от личен опит). Но винаги е Утре. Сещаш се - онова животопроменящо нова начало, което ти дава тласък да си намериш нова истина.
Доскоро аз бях своята собствена истина. Крепостта ми, обаче, се срути и за едно мъчително бавнолетящо време аз чаках своето Утре. Започвах отново и отново да си строя истини, но всяка сутрин всичко от предишния ден бе сринато до основи. Гонеше ме някакво усещане, че до края на каквото и да е това, в което се измерва животът, всяко утро ще е kота нула. Решението?! Просто е! Не заспиваш, не спираш да строиш за през нощта, осветен от еко-лампите на съзнанието си. Ако до този момент в метафоричната тирада за истините си се изгубил, временно пребиващи, не се плаши! Това, което казвам по моя отвратителен, криптиран, предназначен за Избрани начин (ТУШЕ, Жена!) никак не е животорешаващо. То е животоулесняващо и някак глуповато едновременно.
Едно време много си падах по едно мургаво момче със странен афинитет към лилавата цветова гама. Може би, защото ми изглеждаше като голям Милка шоколад (sugar-addict!). Истината , така де - моята истина- сега е, че няма истини и всичко е една голяма истина...
Плюс!: Внимавайте от момчета с афинитет към лилавото. Shitasses and Wankers- Aren't we all?