Wednesday, 31 August 2011
Дъх на море и смокини
Ако можех да снимам аромати...Ако можех да изпиша томове за една неописуема вътрешна подбуда...Ако можех да нарисувам едно пробуждане... Щях да направя всичко това, за да овековеча онези неземни мигове.
Моята първа любов не е някой човек, със сигурност не е някой мъж и (боговете да са ми на помощ)нищо не може да изтрие онези първи спомени от мътилката,която е моята памет. Моята първа любов е един малък къс земя, един аромат, който без мое знание ме е преследвал от тогава.
Първо усещам едвадоловимито ухание, нещо сладко, което гали обонянието ми и сякаш се разлива по цялата ми кожа. Кратък повей на вятъра и долитанието на тръпчивото морско ухание. Сега вече знам какво е! Онзи аромат на смокиня и море! Вървя по тесните калдъръмени улички и се чудя как е възможно да не съм го ознавала преди. Към този аромат се стремях да се върна цял живот.
Избягвам плажа, многото хора отнемат от обаянието на моя любим. Отивам там, където хората не се задържат дълго и докато вълните яростно се разбиват в закоравелите през вековете скали, аз съм хипнотизирана от безспирното движение. Като малка идвах тук и въпреки най-добрите ми усилия да разгриначвам митовете от реалността, мислено говоря на Посейдон и му разказам колко е променен светът.
Водата се забива все по-отчаяно във вдадените скали и пръски омокрят лицето ми, донесени от вятъра. Защо толкова много се срамувам от себе си? Защо все избягвам да гледам в миналото...Досега?! Моята първа любов ми дава сила и отваря очите ми за едно възможно бъдеще без съжаление и гузни погледи назад.
Ако можех да снимам аромати, щях да снимам сладкото ухание на смокиня и море, и моите крака полепнали с пясък. Ако можех да изпиша онези томове, шяха да бъдат за изненадващия напор не да започна нов живот, а да се науча как се живее със стария. Ако можех да рисувам щях да нарисувам старата себе си, но без страха от промяната.
Моята първа любов е древна и изпъстрена от безброй замлъкнали мечти. Но моята първа любов е в миналото,в моето минало, и там ще си остане.
Моята първа любов не е някой човек, със сигурност не е някой мъж и (боговете да са ми на помощ)нищо не може да изтрие онези първи спомени от мътилката,която е моята памет. Моята първа любов е един малък къс земя, един аромат, който без мое знание ме е преследвал от тогава.
Първо усещам едвадоловимито ухание, нещо сладко, което гали обонянието ми и сякаш се разлива по цялата ми кожа. Кратък повей на вятъра и долитанието на тръпчивото морско ухание. Сега вече знам какво е! Онзи аромат на смокиня и море! Вървя по тесните калдъръмени улички и се чудя как е възможно да не съм го ознавала преди. Към този аромат се стремях да се върна цял живот.
Избягвам плажа, многото хора отнемат от обаянието на моя любим. Отивам там, където хората не се задържат дълго и докато вълните яростно се разбиват в закоравелите през вековете скали, аз съм хипнотизирана от безспирното движение. Като малка идвах тук и въпреки най-добрите ми усилия да разгриначвам митовете от реалността, мислено говоря на Посейдон и му разказам колко е променен светът.
Водата се забива все по-отчаяно във вдадените скали и пръски омокрят лицето ми, донесени от вятъра. Защо толкова много се срамувам от себе си? Защо все избягвам да гледам в миналото...Досега?! Моята първа любов ми дава сила и отваря очите ми за едно възможно бъдеще без съжаление и гузни погледи назад.
Ако можех да снимам аромати, щях да снимам сладкото ухание на смокиня и море, и моите крака полепнали с пясък. Ако можех да изпиша онези томове, шяха да бъдат за изненадващия напор не да започна нов живот, а да се науча как се живее със стария. Ако можех да рисувам щях да нарисувам старата себе си, но без страха от промяната.
Моята първа любов е древна и изпъстрена от безброй замлъкнали мечти. Но моята първа любов е в миналото,в моето минало, и там ще си остане.
Tuesday, 23 August 2011
Men are from Mars, Women are from Venus and People are not from Earth
It's old news that women are from Venus and men are from Mars. It's safe to say the era of gender differentiation is over. You are at present treading on the soft-coloured terracotta of the era of total self-absorbedness of both genders. Men are still strong, respected, respecting each other and a fable glimmer of what was once the chivalry code still resides within small amounts of the male population (on the planet). Hey, maybe even you, sitting there, are one of them last knights in shining armour standing. Thing is, nowadays, it's not so bad to be a woman. I, here by, denounce all accusations of feminism against my persona. All I am saying is there are some perks to not having man parts. I've met a lot of women who disagree. But ladies, NEWSFLASH, being a woman is sort of cool. Wanna know why?!:
1. We have a perfectly valid excuse to cry without a reason, uncontrollably east sweet and have an occasional tantrum once a month... and blame it on something else.
2. Friendship between women is often disregarded as insincere and the myth of the honorable male friendship is alive. What very few men know is that we want you to believe that. A friendship between two women (but not more) passes all boundaries, both in a good and bad way. It stays, lasts and lingers.
3. We can go in and out of beauty parlours in the day light, without being thought of as way too vain.(gays excluded, of coarse) I've nothing against well groomed men, just not better groomed than me (given daily I do spend more than an hour in front of the mirror).
4. Those innocent-wide-eyed-naive girl scenes are a prerogative and they do work, like it or not.
5. I'm sure you've all heard the expression 'girls night out'...Yeah, those are something men should be envious of.
6. Same goes for 'girls night in' - massages, sharing secrets and a guilty shared midnight-to-early-hours snack!
7. And as much as I resent saying what I am going to say, here goes nothing- High heels!...
You got my point (hopefully). Being a woman is sort of cool, which could also be said about being human (HA- love that show-the British version,of coarse). I'm almost sure being a dude rocks too. Good thing nowadays you get to choose.
1. We have a perfectly valid excuse to cry without a reason, uncontrollably east sweet and have an occasional tantrum once a month... and blame it on something else.
2. Friendship between women is often disregarded as insincere and the myth of the honorable male friendship is alive. What very few men know is that we want you to believe that. A friendship between two women (but not more) passes all boundaries, both in a good and bad way. It stays, lasts and lingers.
3. We can go in and out of beauty parlours in the day light, without being thought of as way too vain.(gays excluded, of coarse) I've nothing against well groomed men, just not better groomed than me (given daily I do spend more than an hour in front of the mirror).
4. Those innocent-wide-eyed-naive girl scenes are a prerogative and they do work, like it or not.
5. I'm sure you've all heard the expression 'girls night out'...Yeah, those are something men should be envious of.
6. Same goes for 'girls night in' - massages, sharing secrets and a guilty shared midnight-to-early-hours snack!
7. And as much as I resent saying what I am going to say, here goes nothing- High heels!...
You got my point (hopefully). Being a woman is sort of cool, which could also be said about being human (HA- love that show-the British version,of coarse). I'm almost sure being a dude rocks too. Good thing nowadays you get to choose.
Subscribe to:
Posts (Atom)