Стари сметки и заслужени постановления

Да, отслабнала съм. Да, косата ми е пораснала. Все толкова устата съм, ако не и малко повече, и все още имам притеснителен афинитет към многоцветните ансамбли. На 21ви септември имам полет до летище Лутън, а след това отпътувам за Кардиф, Уелс. Там в идните три (поне) години ще уча археология. Ненавиждам футбола и личното ми мнение е, че в Бългрия той е съизмерим единствено с чалгата. Нямам намерение да се извинявам за решенията ми, нито да крия нещо. Достатъчно е само да ме попитате. Оценявам високо личното творчество. Жалките опити на някакви изостанали в образователната система елементи да се забавляват на чужд гръб забавляват мен. Хората могат да бъдат много неща. Хората постоянно ме озадачават, понякога респектират и често пъти ме отвращават. Миналото обаче е минало, а аз съм склонна да давам втори шанс. Но трети и четвръти шанс?!- Не, благодаря... Извинявам се за отявлено апокрифния характер на казаното. На мен ми е време за си уреждам стари сметки и да си търся стари услуги. А и съм почти сигурна кой е гадният спамър, който язвително плюеше преди време по блога ми.- Ах, ти мръсно, гадно, имащо зелено лицева кожа, недоносче...Пожелавам ти да си горд студент до пенсия, много те бива да се държиш като хормонясъл пубер. По въпроса толкова. А колкото до всички прекрасни хора, с които ми предстои или вече съм се сбогувала - Признавам си, че най-бездарно изгубвах дар слово, когато най-много ми трябваше. Стига със сбогуванията. Оставаме на една планета все пак. Аз съм Just Kathy, защото ако бяхте Йоци щяхте да разберете (вътрешнозаводски хумор), а и защото името ми е Кати. Живи и здрави хора, още седмица и отлитам.