Love thy neighbour?

I have never been into religious matters. Well, except rejecting every single principle that seemed meaningless in my harmonious table of beliefs. And that is how my grandparents biggest fear came to life - surprise,surprise - I am somewhat of a non-Christian.
Once when I was little my grandma tried to teach me the so called "Ten commandments of God". She was so thrilled and almost exalted every time she pronounced the 10 must-follow-rules of every rightful Christian. And I remember how I always had only one question in mind - Of which god is she talking?...
So, I didn't learn those commandments. Mainly because I believe every man has to create his own moral code, based on the mistakes he/she has made him/herself. However I always reminisce that time I heard them. And now, as I am older and capable of refusing to listen to such pleasing to God speeches, another question evolves. Why in sanities name, didn't that god order us, plain humans, to love ourselves?
Can you even begin to imagine what history-changing impact would such a commandment have had?
Because we as children are not being made emphasis on the great importance of loving and respecting thyself, we can never truly learn to love others.
You may try it sometime - loving yourself. It's great, cheap, comes in every shape and size and immensely cuts the money needed for a shrink.
In the spirit of the new year that is right around the corner from where I stand, I have something to say to everyone who reads my verbiages. Love yourselves! And don't forget to occasionally give love to others. Read more books, spend more time outdoors and of course read my blog! I'm kidding, or not... Be happy, even without reason, and happiness will come to you!

P.S. Go n-éirí an bóthar leat!
Have a good journey!

Гринч и Бамби

Аз съм себична, груба и лицемерна! Лесно се обиждам, горделива съм и навярно имам повече недостатъци отколкото на някой би му се искало. В никакъв случай не го казвам под формата на самокритика! Констатирам тези мои личностни прояви след подробен и доста болезнен анализ на отношенията ми в... ами, всички останали хора.
Обожавам приятелите си. За малкото хора, които смело и вече без опасения мога да нарека така, все още не съм усещала граници на своята отдаденост и обич. Все още... Но една друга тенденция си прокарва път в чупливата ми поведенческа вселена. И се чудя дали я има само при мен, или всички се чувствате така и противно на всичките си желания, създавате една такава парадоксалност, както аз.
Та... Колкото повече обичам приятелите ми, които по стечения на животите ни, са далеч, толкова по-малко общувам с тях. На тези хора, които често пъти обожавам и ми липсват болезнено, е, точно на тях никога нищо не им казвам. Що ли?! За да не се подсещам аз редовно, че живота се изменя и бяз моето позволение.Не звучи ли логично?- Нали ви казах за себичността...
Една моя приятелка би използвала думата "центробежна", ама няма да й вземам патентованите гузни удоволствия.
Сред нещата, които като доказана циничка обожавам, е развенчаването на умопомрачително безвкусни клишета. Няма такова нещо като "най-добър приятел", както няма "приятели завинаги". Хората се променят без предупреждение и бяз всякаква следа този, който си бил завива зад някой контейнер. А с него и старите отношения. Да, някои се променят, пък други си остават дечковци завинаги. И колкото и да не ни се иска да си го признаем, тези, които наричаме приятели, са тези, от които имаме нужда. Докога?!
Но пък има и една друга истина, в която отчаяно романтизирана част от мен безапелационно вярва. Когато обичаш някого, наивно, безкористно и искрено, няма защо да имаш нужда от него. Няма защо да сме себични.Стига да сме приятели! Стига, когато можем да се съберем и да се даваме обич...

Едно време, някъде много далеч, не и тук

Сутрин обичам да оставям кафето на котлона, след като се е сварило. Всепроникващата способност на уханието му работи винаги в моя полза. Прането, глътка кафе, чиниите от миналата вечер, още една глътка. Обичам рутината си. Но тази сутрин бе различна, защото миналата нощ бе по-различна от всяка друга в моя живот.
Обожавам да танцувам, да се отпусна, да се отдам така на ритъма, че да няма връщане назад освен единствения изход - пълно опиянение от движенията на тялото ми и усещането за погледите върху мен. Никога не съм била лесно момиче. Дори държа да отбележа, че досега винаги съм била била принципна шо става дума за сексуалния ми живот. В мъжете винаги търся нотката на дългоустояващо кавалерство преди да се отдам на свалки. Е, не съм сигурна точно какво търсих онази нощ, но когато усетих топлия дъх по раменете си, се заковах на място. Сетне усетих и топлите му ръце върху кръстта си. Знаех много добре кой е той, но боговете са ми свидетели, до онзи момент не предполагах колко много си падам по него. Не ми каза нищо, само стоеше там, галейки нежно шията и горната част на гърба ми, там където роклята ми издайнически откриваше меката ми кожа. Не го виждах, но усещах онова униклано желание, желание да ме има. Сякаш с всяко свое издишване ми казваше,показваше, че иска от мен повече, отколкото и той бе предполагал. Изърнах се на пръсти и заковах погледа си в неговия. Бавно спусна ръце по гърба и усещах как иска да ги спусне дори по-надолу, но знаеше добре, че не бях такова момиче. Дори мисля, че самият факт, че не знаеше точно каква съм всъщност, така го подлудяваше. Наведе се до ухото ми и прошепна с кадифения си глас ала- Боно: -Боже, колко си секси!
Не успях да активизирам иначе бързия, остър ум да измисли нещо умно и вместо това само се усмихнах като лъвица в оплодителен сезон, с нужната доза животински нагон и агресивността на хищник. Думите, които последваха бяха логични и емоционални едновременно - Твърде много оксиморонни събития за моя вкус,но все пак... :
-Взимам си якето и те чакам отвън!
Дори не се постарах да изглеждам изненадана и противно на всичките ми издържани модели на поведение, кимнах и му казах, че след малко и аз излизам. Вървяхме прегърнати до стаята, дори и да не знаехме в коя стая точно отиваме. Не мисля да разказвам подробности от последвалите събития, кактовече казах, имам си принципи.
Но сутринта беше различна. И аз се бях променила с нея...


Enjoy, Ada!