Сутрин обичам да оставям кафето на котлона, след като се е сварило. Всепроникващата способност на уханието му работи винаги в моя полза. Прането, глътка кафе, чиниите от миналата вечер, още една глътка. Обичам рутината си. Но тази сутрин бе различна, защото миналата нощ бе по-различна от всяка друга в моя живот.
Обожавам да танцувам, да се отпусна, да се отдам така на ритъма, че да няма връщане назад освен единствения изход - пълно опиянение от движенията на тялото ми и усещането за погледите върху мен. Никога не съм била лесно момиче. Дори държа да отбележа, че досега винаги съм била била принципна шо става дума за сексуалния ми живот. В мъжете винаги търся нотката на дългоустояващо кавалерство преди да се отдам на свалки. Е, не съм сигурна точно какво търсих онази нощ, но когато усетих топлия дъх по раменете си, се заковах на място. Сетне усетих и топлите му ръце върху кръстта си. Знаех много добре кой е той, но боговете са ми свидетели, до онзи момент не предполагах колко много си падам по него. Не ми каза нищо, само стоеше там, галейки нежно шията и горната част на гърба ми, там където роклята ми издайнически откриваше меката ми кожа. Не го виждах, но усещах онова униклано желание, желание да ме има. Сякаш с всяко свое издишване ми казваше,показваше, че иска от мен повече, отколкото и той бе предполагал. Изърнах се на пръсти и заковах погледа си в неговия. Бавно спусна ръце по гърба и усещах как иска да ги спусне дори по-надолу, но знаеше добре, че не бях такова момиче. Дори мисля, че самият факт, че не знаеше точно каква съм всъщност, така го подлудяваше. Наведе се до ухото ми и прошепна с кадифения си глас ала- Боно: -Боже, колко си секси!
Не успях да активизирам иначе бързия, остър ум да измисли нещо умно и вместо това само се усмихнах като лъвица в оплодителен сезон, с нужната доза животински нагон и агресивността на хищник. Думите, които последваха бяха логични и емоционални едновременно - Твърде много оксиморонни събития за моя вкус,но все пак... :
-Взимам си якето и те чакам отвън!
Дори не се постарах да изглеждам изненадана и противно на всичките ми издържани модели на поведение, кимнах и му казах, че след малко и аз излизам. Вървяхме прегърнати до стаята, дори и да не знаехме в коя стая точно отиваме. Не мисля да разказвам подробности от последвалите събития, кактовече казах, имам си принципи.
Но сутринта беше различна. И аз се бях променила с нея...
Enjoy, Ada!
No comments:
Post a Comment