Бегълци

Той е много красив мъж. Нали се сещаш как всеки сега се причислява към някой пагубно нашумял стил- музика; поведение; облекло - то е почти едно и също. Е, не и той. Той е един самостоятелен стил сам по себе си. Неуловим и неопределим, винаги някакъв и никога безличен. Беше се облегнал вяло на оградата, отвън пред кафето, където работя. Денят бе от онези мрачни копелета, които нарочно искат и ти да си нещастен. Но той сякаш създаваше около себе си собствена атмосфера на покой, непокорство и непукизъм. За историята му научих не от самия него. Ръцету му, конвулсивните свивания наустните му ми я разказаха.
Той е самотник, от професионланите. Не че не му върви с връзките, по-скоро на връзките не им върви с него. Бил женен веднъж, не знам какво се е случило с жена му. Имал един приятел някога. Но онзи много се захласвал по някаква кърпа и един ден изчезнал. Той е тих, мисли много за миналото.
Устните му се свиваха отново и отново през няколко минути и пукаше пръсти при всяка възможност да извади звук от хрущялите си. Чух гласа му само веднъж, а след това и всяка нощ, когато си лягаш твърде късно, за да има нормални будни. Отново и отново чувах топлия, незаинтересуван шепот в ушите ми.
-Загубих си мечтата.
Не ме молеше да му помогна, нито да му дам малко от наличната моя. Нито тъгуваше, не скърбеше. Но пък нямаше мечта човекът!
Не съм сигурна дали искаше мечтата си обратно. Но едно ще ти кажа- Аз исках мечтата му. Колко ли трябва да е била велика и животоутвърждаваща, за да остави след себе си една такава парцалива кукла с порцеланови черти?!
Малко след срещата с него аз изгубих своята мечта. Нямаше какво друго да помисля, освен, че е било заразно...или нарочно. Нима бе възможно той да бе отвлякъл моята мечта, с потайните си полуотворени очи. Или наистина е било заразно? Или пък моята мечта, на която въздадох твърде обширни еманципаторски възможности, сама не ме напуснала.
Не е нещастие. Не е празнота. Дори апатия не е. Сега го разбирам. Когати си тръгне една мечта, тя си взима и искрата. А без искрата няма смисъл да плащам сметки за отопление.
Някой някога беше казал, че когато мечтата умира, се ражда друга мечта. - Глупал! Или аз съм глупачката, задето не бях убила моята...
Когато мечтата си иде, непоразена от напреднала възраст или луда крава, а всъщност е на някой екваториален хамак без теб, не идва друга мечта да я замести. Нищо не идва...