Празничен стрийт бизнес ЕООД

На мен пък не ми се празнува!!! Не, не искам някой да ми подари закъснял букет на самосъжалание, нито да получа твърде окъсняла валентинка с проникновено обяснение на романтични влечения. Нито пък имам желание да споря със съседите ми от долния етаж, които са на мнение, че всеки петък е национален празник. В Студентски град май всички си го мислят. Снощи отидох до магазина по анцунг и плитчици, с любимите ми кецове, разбира се. А отпред се бяха изтъпанчили всичко що има женски в тази своеобразна септична яма на "любимата" столица и всички до една бяха с топирани косички и притеснително къси поли. Стига бе хора!Снощи беше такъв студ! Аз не се обявявам против мейнстрийм общественото движение на кифли и барбиетки(дума-запазена марка на Генерала). Но определено се обявявам против практиката на измислени поводи и грешни осмотрения. Вместо да вземем да бъдем по-добри жени на вчерашния ден, мнозинсвото се превръщат в нервни кучки, които си мерят букетите. Алелуя че най-накрая и жените ги обхвана истерията с размера!
Аз пък обичам да празнувам обикновените дни, ония дето са спокойни и тихи. Такива са дните, достойни за истинска радост,защото съзглеждайки скоростта на масова изнервеност на човеците, ското и тия случаи ще бъдат малко.
Може би най-гнусната част(зарежете факта, че живея в студентски град, вече се примирих) е, че всеки повод за радост се превръща в доходоносно стоене по улиците за армия от дребни търговци. Колко е мило да си купиш мартеничка от брадясал чичка със засъхнала кал под ноктите и мазен поглед? Или пък гражданинът от ромски произход да ти пробутва карамфилче в грозна хартия за лев и половина в някой подлез?! Тия всички хора сигурно добре са припечелили в отминалия месец на масово търсене на улични сделки.
На мен лично любимо ми е,когато на входа на почти всеки подлез, някой се опитва да ти продаде религия." Купи си богородичка да те пази!". Ако бяха толкова загрижени за личната ми сигурност да запалят една свещ за мен!(безплатно, ако може) "Аз съм езичник!" - леле, колко обожавам ужаса в очите на бабичките при оттекването на думата в плитките им,религиозни мозъци.
Гадно или гнусно, но най-вече реално, всеки иска да припечели от нещо. А ние,дето нищо не продаваме, откъде ще спечелим? Аз и не искам да продавам. Предпочитам да давам,пък който иска да си вземе!