Порочният кръговрат на уродливата родна реалност

Аз не съм егоист. И не! Не пиша дълги словоизлияния, които привидно не са свързани с мен. Поздравявам всичките ми псевдо-приятелки, с които взаимно не се понасяме, но от обществен свян тихомълком се траем. А на действителните ми приятели им желая безобразно прекрасен ден(айде стига висяхте пред тия компютри)!
На мен ми е пределно ясно, че всички хора си имат мечти. Някои ги наричат цели. Но това са предимно безкрупулните, амбицирани до безсрамие мотивационни откачалки, които са оперирани от идеализъм. Понякога е малко обезкуражавощо за една 20-годишна девойка, когато един ден се събужда и не е станала нито кино звезда, нито профи танцьорка, нито талантлива нещо си,каквото и да е. Страхотно е, че някои намляскани от кармата си късметлии ни намигат от поредното гланцирано списание. А междувременно ние всички останали какви сме?! Обикновени хора? Ами не са ли всички такива? Доколкото чувам най-тайните правителствени лаборатории вече са прекратили търсенията на Криптон.
Зарежете супер героите, станете супер хора! Добре де, това звучи твърде мотивиращо нескопосано. Поне този път няма да говоря за неусезаемите проблеми на изгряващите обществени принципи. И за да се върна на първоначалната си тема - Вие не сте ли се замисляли като станете сутрин какви сте? Аз,доста често. И макар да е твърде широкоскроено като разбиране, аз искам да мисля за себе си като за пишещ. Няма да кажа писател от скромност и донякъде заради надменността на всички онези в България, които се зоват така. Съвсем до скоро нямах представа, че и литературата, най-вече литературата, е солидно завзета от снобизма на родния елит. Тук рядко има място за някой млад, неопитен писател. Опазила Богинята да се даде шанс на някой без познати тук и так. Това ме ядосва, гневи ме, прави ме безпомощна и де-ентусиазирана. А тези, които ме познават, знаят, че това е доооста трудно начинание. После само някой да дръзне да ме съди, че искам да излазя от тая дупка! Искам някой да ме чуе! Искам да крещя и да се бунтувам, да бъда революионното себе си! Ти мислиш ли, че тук е възможно? Защото аз опитах и нищо не се получи.