Страшно е да подгледнеш назад. Не! Забравете току що казаното. Не просто е страшно, ужасяващо е. За последните две години от живота си направих толкова много грешки, толкова пъти аз самата бях една грешка, че да гледам назад е болезнено. Предполагам никой не иска да греши. А и да си признаеш е достатъчно трудно. Понякога ми се иска засрамващо много да се върна назад и да направя нещата наново, или да изтрия случилото си ( в най-добрия случай). Но тъй като и двете са невъзможни погледнати под зорката лупа на квантовата физикиа, аз, някак, се приучих да живея с грешките си. Може би най-голямата ми грешка беше да вярвам, че няма да се променя. Може би едва когато осъзнах колко много съм се променила почувствах потресаващия срам, от себе си, преди.
Изведнъж се оказах в най-големия ми кошмар - Бях почнала да живея живота, който исках и се провалях в него с гръм и трясък, затваряйки си всички изходи към нещо по-добро. И сега като в играта със столовете и тичането около тях, всички си намериха място, освен мен. Не се самосъжалявам, поне вече не. ПРЕДИ ме беше страх да искам, да се боря за желанията си. Сега призовавам всеки, който се мисли за велик и безгрешен да хвърли пръв камъка. Аз прескочих своя трап.На ТЕБ стиска ли ти?
No comments:
Post a Comment