Усещам, че не следите мисълта ми, а пък е важно. Проблемът всъщност никак не е във физическото присъствие. Това, че Диди ( така се наричаше друговселенското момиче) не беше до него физически, не го притесняваше. Но, дори да не искаше да си признае, Мом се тревожеше от факта, че хората, които на моменти се намираха в близост до него, никак не вдяваха, че и умът му пътуваше между измеренията. Мом не бе от онези само-провъзгласили се мъченици, които се пишеха жертви на общественото мнение. По-скоро гледаше отвисоко на тези неща. Щом никой около него не го разбираше и дори не си даваше труда, той също нямаше да се затормозява, хабейки мисловна енергия за това.
Мом умря на 32. Никой не потърси отговорност за трупа му и затова го кремираха. В тази реалност никой не проплака и една сълза за него. В другата обявиха Ден на национален траур. Не мога сега да се впускам да ви обяснявам как точно стои въпросът с влиянието на малките подробности в ситуацията с паралелните вселени. Но ще ви кажа едно – кърпата повече не се появи в нашата реалност. Изведнъж се оказа, че двете реалности вече не бяха толкова различни и Диди можеше да си прокара път в тази, нашата. Но тя не изпитваше нужда да се мести, защото физическото за нея нямаше значение. В една друга реалност срещна Мом, много по-различна реалност, със съвсем различни закони на квантовата физика. Но законите на сърцето си остават същите, навсякъде. Въпросът е във филтъра на възприятие.
No comments:
Post a Comment