Не можеше да повярва, че стои безмълвен пред лист хартия. Добре, че мацката беше в друга Вселена, иначе сега щеше яко да се изложи. На следващата вечер прикрепи своя бележка към влажната кърпа, тогава все още нова. Преди да се усети, водеше кореспонденция с момиче на кой знае колко несъществуващи светлинни години от него. Или май, както изглеждаше, само на няколко сантиметра.
Любовта, както той откри, бе странно нещо. Ако някой някога го попиташе – „Защо обичаш някого, когото дори не си виждал?”, Мом знаеше какъв щеше да е отговорът: “Тя пере моята кърпа!”. Бе почти сигурен, че масата хора ще видят само повърхностния смисъл на това заявление, но то имаше далеч по-дълбок смисъл...
Животът му течеше и бавно, и бързо, но не в зависимост от това, как го живееше, а според бързината, с която четеше писмата й. Не бе сигурен как да класифицира чувствата си – бе дочул отнякъде, че му викат платонична любов. За какви се мислят тия хора, да дават имена на такива абстракции, които дори някое неземно не би разбрало. Обичаше да изпозлва собствения си термин „неземно”, вместо „извънземно” – логически погледнато, според него, беше по – правилно.
Но нека не се отхласваме в подробности, макар че, реално погледнато, от субективна перспектива, поне според Мом, животът си е точно това – едно константно отхласване по пътя към каквото и да си тръгнал. Не си мислете, че историята му е кой знае колко изключителна. В наши дни такива истории има само във филмите и хората плащат, за да ги гледат. Истината е, че повечето реални животи са безинтересни, сиви и скучни. Е, ще си кажете, той си е имал гадже в друга, паралелна вселена, как може това да е скучно? Мом би ви отговорил следното: изтъкването на очевидното, не го прави по-заслужаващо внимание. Той си живееше спокоен живот.
No comments:
Post a Comment