Спазми

Един път ми се наложи да чакам на една италианска спирка за автобуси. От предполагаемо заминаване на автобуса, който по една странна случайност беше превозното ми средство до България, бяха минали 10 минути. Несъмнено това бяха най-дългите минути в менталното ми пространство. Бях се забавила малко в една малка болонска сладкарничка, а и в магазина за сапуни бая време откарах. Нямаше голямо значение, че току що бях изяла най-вкусната тартелата в целия ми живот. Мекият яйчен крем така съблазняваше небцето ми, че дори онзи италиански жребец, който по-рано ме заговори не можеше да ме отвлече от дъвченето. А онзи много си го биваше. Нали знаете как стереотипите често се насаждат в съзнанията ни без никакво нагледно доказателство. Е, тогава аз получих своето доказателство - италианците наистина са майстори ( и не говоря за тарталетата). Интересен факт(!): Почти всеки един италиански град си има своя наклонена кула- в случая с Болоня са цели две. Чудя се дали нароочно са се правили на интересни или италианските архитекти никакви ги е нямало в занаята - е, разбира се, освен архитектурните шедьоври. Може би те са били плод на ненадейни архитектурни срязвания на идейност в мозъците на няколко иначе бездарни строители. Както ми доказа моя случай с тарталетата, никога не може да си сигурен откъде ще изкочи поредната изненада на Провидението и ще те цапне здраво по тесногръдото ти недъгаво осъзнаване на реалността.
Цялата тая случка с автобуса и Болоня ме научи на няколко ценни житейски факти от великата книга на безавторни поучения:
Първо: Никога не яж сладкарско произведения на италиански площад, особено ако си от онези странници, който издават звук на удоволствие от храната!
Второ:Не си забравяй дамската чанта в магазин за ръчно изработени сапуни, без значение колко голям е фетиша ти към тях!
Ииии Трето: Не разчитай много на български транспортни средства - Те винаги закъсняват!