Признавам си! Ето го и него...Голямото,срамното и изключително парещо за егото ми изявление - Страх ме е!Дали някой ще прочете блога ми, дали съседката ми ще спре със неделноследобедните секс-маратони...Дали някой някога ще прочете между МОИТЕ редове?! Дали ще мога да замина и да последвам мечтите си? Това е само прелюдията към милионите въпросителни, които дневно прескачат през странното нещо, което наричам свое съзнание. Но не ме е страх от въпросите. Те така или иначе през повечето време сами се справят с пунктуацията си.
Мисля си с кого да споделя, поне до вчера си мислех де. Не че имам недостиг на страхотни приятели. Но честно си признавам, че те едва ли биха могли да ми помогнат. Няма лек за "Не ми стиска" заболяването. А дори и да има, то не е споделянето. А и няма как да искам от който и да било да ми каже блаженото "Всичко ще е наред". Не съм реалистка, нито депресарка (добре де може би малко), не ме приемат в братството на оптимистите, а орденът на песимистите винаги си прави гаражни събирания в другия край на гетото. Аз съм нео-опортюнистка със странна слабост към остроагресивни изблици. И съм сама. Напълно сама! И това не е страх да призная. Справям се и така, някак.
Та...за дастигнем най-накрая до същината на проблема - Страх ме е, че никога няма да спра да се страхувам. А нима не е така и с теб? Или ти още не си го признал/а пред себе си. В крайна сметка хората са най-големият конфликт в тази реалност. Ние сме едновременно еднакви, но и твърде различни. И вместо да се борим против стереотипите, нас, вас, теб, ни е страх.
Да не вземете сега да си помислите, че признанието бе главен стимул за днешното ми словоизлияние. Тук е моментът, в който чувате гадния звук за грешен отговор на някоя тиви-викторина. Аз вече си признах. И това е моето решение. Може да не те познавам, о, ти, който четеш това в момента. Но всички сме хора, може някой ден да се запознаем. Бъди милостив към крехкото стъбло на самоусършенстването ми. А да, и се върни пак...
P.S. Аз ще се върна! Или май вече се върнах...
No comments:
Post a Comment