Широко отвори очи и шумно си пое въздух, сякаш за първи път. Отново. Винаги ставаше така сутрин – в първите секудни не помнеше нито къде се намира, нито как е попаднал там. Предпочиташе да не разсъждава много над това. Хората го отдаваха на стрес, притеснения и всичките там глупости на популярната психоанализа.
Стаята му не беше нищо особено. Живееше в тази квартира от няколко месеца, но не виждаше нужда да има много вещи. Матрак, на който да спи, очукана маса и един червен пластмасов стол, който бе откраднал от един западнал бар. В това се състоеше скромното му обзавеждане. А, да, и високата старомодна дървена закачалка, на която бяха закачени всичките му три ризи и работните панталони. Не че му трябваха специални панталони за работата, която вършеше – беше писател, но пък нали и за това се изискваше по-особена нагласа. Сега беше модерно така да се нарича вродената чалнатост на достатъчно смелите, или глупави, да поемат професията на професионален “нехрани майко”, сиреч писател. За Мом всичко бе въпрос на гледна точка. Дали е луд или просто има по-различен филтър за реалността, върху това винаги беше готов да поспори.
Изми си зъбите. Наблягаше силно на устната хигиена. Това беше нещо, което правеше лично за себе си. Изобщо личният принос беше от съществено значение за него, каквото и да значеше това. Беше професионално задължен да владее цял набор от подобни високопарни словосъчетания. Пък и от опит знаеше, че хората ги обичат - карат ги да се чувстват по-умни, когато по време на обяд, който се състои от пържено пилешко и пикантен сос, изтърсят нещо необяснимо неразбираемо.
Може да не притежаваше много неща, но Мом беше горд наследник на класическа пишеща машина. Не я използваше за писане, разбира се. Просто му харесваше звукът от тракането по клавишите - фасцинираше го. Не че “фасцинирам” е дума. Почти сигурен бе, че идва от латинското “ fascinare”- омагьосвам, освен ако дълбоко не се заблуждаваше и всъщност беше учил латински преди пет години, само един семестър.В малката си стая под наем, въпреки че предпочиташе окачествяването “дупка под наем”, имаше едно много специално място – мястото на кърпата. Имаше го и в предишните си квартири - така беше правилно. “Кърпата” бе една стара, оръфана, но забележително чиста хавлиена кърпа. И... не! Тя не беше просто кърпа, никога “просто кърпа”.
P.S. Ако искате да разберете още за Мом и кърпата поискайте и ще ви бъде дадено! :)
No comments:
Post a Comment