Спомням си когато ми беше лесно да бъда оптимист. Не знам дали са били хубави времена. Гледайки назад, сега виждам само едно болезнено наивно момиче. Не ми е никак лесно да си спомням каква бях и то съвсем до скоро. А още по-трудно ми е да си го призная. Но, честно казано, вече не съм същият човек, че да ми пука кой ще го разбере.
Преди година и половина започнах да уча иранистика. Няма нищо, аз също не знаех що е то в началото. А пък сега никак не се смятам за по-веща. По-наясно, може би. Бях едно доста ентусиазирано малко момиче с огромното желание да уча, да бъда най-добрата. Сега дори сама не мога да си дам сметка кога точно се задвижи голямата трансформация. Кога станах цинична и недоверчива, и най-вече - кога започнах да не вярвам, че някой тук иска, може да ме научи на нещо?
Тази сесия ТРИ ПЪТИ! отложиха един изпит. Изпитът (който ще се проведе утре) е базиран върху един забравен дори от древноперсийските богове курс по съответното литературознание. А за цял един семестър имаше едва 3 лекции, и то в последния месец. Сигурно пък на този виден университетски преподавател му харесва числото 3! Каква изненада! На мен също! Но определено не ми харесва когато търсенето на знания у нас, студентите в тази отчайваща специалност, е далеееч по-гигантско от предлагането на компетентни данни по въпроса. Но ние да бъдем спокойни! Той, човекът ще ни даде информация за предмета след изпита. Ние преди това сме длъжни да се научим сами да изцедим от безбройните източници "правилната" информация.
Та, след само година и половина от подобни сладурски констатации, ДА, аз вече не съм онова малко момиче. Не е като да съм пораснала емоционално и индивидуално , потресена от гледките на фронтовата линия на някоя война. Но за мен това си е цяла една война - на всеки, който иска образование...срещу българското образование. И, ДА, аз съм вече доста различен човек. А едно от най-хубавите неща, дошли с тази промяна е осъзнаването , че аз имам право на лично мнение. С голяма неохота признавам, че преди, в стремежа си да се харесвам, често премълчавах личното си становище. Вече не! Сега съм до болка честна и пределно сигурна в изказванията си. ПИСНА МИ! До гуша ми дойда да си мълча! И затова сега си представи как крясъците ми на недоволство отекват в съзнанието ти. Сори, гадно е, но няма начин. Все някога тая пародия на образование ще се срути. И аз вече си купих билет за първия ред на шоуто!
П.П. Следва продължение...
No comments:
Post a Comment