Нещото, което Мом държеше да знае за себе си бе, че не е пригоден да живее само в една реалност. Това бе неговата застраховка – за да не вземе да поиска по някое време да остане само в едната, по-гадната, разбира се. Може би фактът, че никой друг не го знаеше, правеше Мом да изглежда толкова странен и чудато отнесен. Не мислеше, че тези определения му прилягат – но пък и другите хора не го интересуваха особено. Е, поне не тези от реалността, в която се събуждаше всяка сутрин.
Ако някои хора имаха съмнения или бегли представи, то Мом знаеше за съществуването на паралелни реалности и това никак не го притесняваше. Беше просто една истина, с явно доказателство на стената в стаята му.
Разбира се, че в дъното на всичко стоеше момиче, жена, хомо-сапиенс от женски пол - никога не бе сигурен как точно да ги нарича. Не я бе виждал, но изпитваше към този определен обект странно чувсто на затопляне в зоната на слънчевия сплит – по последни данни, някои учени даже го наричали любов... Кой знае?! Можеше да се окаже поредният шарлатански номер, както продължилата 76 години заблуда, че Плутон е планета. Е, както и да е – нямаше да издребнява, поне не сега.
Откакто се помнеше, кърпата винаги бе с него и с нея - тя ги свързваше. Всяка вечер, след като се изкъпеше и избършеше, кърпата просто преставаше да съществува в неговата реалност и се появяваше отново сутринта - изпрана, изгладена, и ухаеща на виолетки. От петнайсет години беше така. Спомняше си много ясно първия път, когато се случи - все още бе тийнейджър и живееше в онази барака в двора на баба си и дядо си. Обмисляше къде да сложи новия макет на НСС Ентъпрайс 1701... - “Стар Трек”, научна фантастика, ера на космическите пътувания... Това другите трудно го разбираха. Сам бе направил макета, както и другите девет, наредени по рафтовете на един трагично оръфан скрин. Разбира се, че беше чувал тезата за Паралените вселени, както и онази, за огледалната, и не се безпокоеше много по този повод. Обичаше препратките към sci-fi и отчасти sci( като наука, разбира се). По онова време повечето още не знаеха какво е това нещо, изписано на английски. Не се притесняваше, защото, щом все още не знаеха какво е, вероятно никога нямаше да научат. Та, преди 15 години... кърпата, която бе захвърлил на леглото си, просто изчезна пред очите муОткакто се помнеше, кърпата винаги бе с него и с нея - тя ги свързваше. Всяка вечер, след като се изкъпеше и избършеше, кърпата просто преставаше да съществува в неговата реалност и се появяваше отново сутринта - изпрана, изгладена, и ухаеща на виолетки. От петнайсет години беше така. Спомняше си много ясно първия път, когато се случи - все още бе тийнейджър и живееше в онази барака в двора на баба си и дядо си. Обмисляше къде да сложи новия макет на НСС Ентъпрайс 1701... - “Стар Трек”, научна фантастика, ера на космическите пътувания... Това другите трудно го разбираха. Сам бе направил макета, както и другите девет, наредени по рафтовете на един трагично оръфан скрин. Разбира се, че беше чувал тезата за Паралените вселени, както и онази, за огледалната, и не се безпокоеше много по този повод. Обичаше препратките към sci-fi и отчасти sci( като наука, разбира се). По онова време повечето още не знаеха какво е това нещо, изписано на английски. Не се притесняваше, защото, щом все още не знаеха какво е, вероятно никога нямаше да научат. Та, преди 15 години... кърпата, която бе захвърлил на леглото си, просто изчезна пред очите му В пъ. В първия момент потърси логично обяснение, но, тъй като такова нямаше, си легна. Много малко неща можеха да притеснят естествената му склонноста да заспива мигновено. На сутринта кърпата отново се появи, с една бележка, прикрепена към нея. Беше сигурен, че почеркът е женски- само една представителка на онези странни същества, резидиращи под името жени, можеше толкова много да се старае със завъртулките. Бележката гласеше:
“В моята реалност теб те няма. А мен ме няма в твоята. И това прави двете места по-различни, отколкото можеш да предположиш. Не, че нещо ще се промени, но... кърпата е важна, тя може да бъде нашият начин да се свързваме. Не се опитвай да си обясниш как. И да, по-умна съм от теб! Бий това, слабако!”
P. S. ако и това ви се стори интересно-както казах- няма нищо срамно да си поискате още...
No comments:
Post a Comment