Някъде там

Онзи ден срещнах момчето, в което се влюбих за пръв път. Всъщност той вече не е момче, сега е голям, пораснал мъж. Толкова много се притесних, че ще трябва да проведа обмен на лексикални единици с него, че се престорих, че говоря по телефона. Знам, че беше тъпо решение! Стана още по тъпо, когато телефонът ми иззвъня с Electrical Storm на U2. Човекът, ще го наречем Ивалс, ми подаде ръка и ме поздрави ( цивилизовано! - за разлика от поведението му преди години). А аз цялата се изчервих като старица, страдаща от розацея. Противно, на иначе приятелското ми отношение към света, се свъсих и промърморих нещо през зъби. Изчезнах от мястото по бързо от болид на Формула 1 след ремонт на предното окачване. Бях забравила за този човек, за Ивалс... Добре де, може би беше доста грубо от моя страна. Но само при вида на онази усмивка и небрежния перчем в стомаха ми, и малко по-нагоре, се събудиха едни чувства, които се надявах да съм забравила за по-добрата част от вечността. Докато ходех към метрото, главата ми се изпълни с всички онези мисли и горчилката, и срама... Да обичаш някой,който не обича теб! Много пъти, когато съм гледала назад, се убеждавах, че е било само хлътване. Глупаво и безсмислено хлътване! Но какъв е смисълът да се лъжа, да, бях влюбена в този ужасен човек. Е, тогава не мислех, че е ужасен, разбира се.
Иска ми се да мога да се убедя, че тези отритнати чувства не са се утаили в мен като гнили плодове. Но те си останаха и точно като стара храна придават на всичко друго от този сой една странна миризма - на страх, срам и застояла смелост.
От онази любов насам си останах все така емоционална - малко като откачен сърфист, който се пуска по огромни вълни. Но не се доверявам много на чувствата, свързани с интерес към Homo Sapiens с възможност за ерекция. А и на самите индивиди трудно се доверявам.
"Цинична и обезверана, заради една несподелена любов!?"- Де да беше само една! Но не бързайте да ме съжалявате. Светът е голям и любов има навсякъде!