Незнам кое е по-гнусно: Да чистиш засъхналите манджи на новата си съквартирантка, докато дънките й се шляят по пода; или да чистиш мръсен хладилник, който мирише на същите манджи???
Няма да се оплаквам от процеса на чистене, защото го правя изцяло за себе си ( откривам в себе си частица от "приятелката" Моника, докато чистя, а и освен тогава). Но дали искам много, когато уважавам различните хора, но не и неспазването на общоприети критерии?!
Вчера ми разказаха за една учителка, която паднала в току-що изчистена класна стая и си счупила крак и рамо. А пък онзи ден, в магазина пред мен една жена поиска да върне мухлясал кашкавал. Изгониха я без да й върнат парите и с взет кашкавал...
Продават ни развалени меса (добре, че съм вегетарианка), кисело мляко, което не е мляко...
По-рано не би ме искало да засягам темата за топлата вода в общежитията на СУ, но по-рано се ограничавах в доста неща. 2 месеца без топла вода! 2 месеца без лекции? Поскъпване на наеми?! А къде отиват нашите пари? Зашо да си мълча в една държава, пълна с нерегуляеми институции. И да не смее някой после да осъжда хората, които отиват в чужбина. Всеки има право на избор за добър живот, а добрият живот се превръща в химера тук!
Не спирам да си мисля, че ако бяхме в , да кажем Щатите, жената със счупеното рамо щеше да съди училището; мухлясалият кашкавал щеше да бъде превърнат в парична единица, а отсъстващата топла вода нямаше да съществува. Можеше, трябваше, щеше!
Не че искам България да стане като Щатите, нито септември да е ноември. Не искам и да изглежда сякаш бягам. Ако можеш щях да остана, да се боря нещичко да се промени. Но това не е някой филм за млади, променящи света активисти. Това е настоящето ни, което твърде много изглежда като задънена улица...
No comments:
Post a Comment