Сигурност! - Не е дума, която често се чува от устата на някой двайсетгодишен. Е, може би като средство за присмех над улегналите. Но не и за мен! Сещам се за мои познати, които доста успешно се правят на идиоти, в желанието си винаги да останат безгрижни (според мен са доста тъжни хора). Те са първообраз на вечните авантюристи, безстрашни и млади. Но са такива, докато не им се наложи да почнат работа и животът не ги смачка. А нима всички не се страхуваме от това?
Сигурност! - Написах книга! Не искам славата на писател, нито фанфарите, нито признания. Единственото, което искам (и то по-силно от жаждата ми за любов), е поне един да я прочете... И да изпита всичко онова, което аз изпитвах и вградих в редовете думи. Не претендирам да съм добър писател, може някой ден да стана. Не твърдя да съм умна, красива, добра и пълна с добродетели. Не е моя работа да преценявам такива относителни константи. Но ще ви кажа за какво претендирам: За едно едничко място във Вселената, където да бъда чута, да бъда разбрана и приета.
Сигурност! - След година се измитам от тук! Ще зарежа всичко и дори няма да си направя труда на украся ситуацията със захаросани перафрази. Искам да се уча. Но не само затова ще замина. Вярвам, че човек усеща, когато най-сетне намери мястото си. Аз още търся. Търся сигурност в неизвестното.
Ще ми липсват хората, особено някои. По-точно онези, които ме научиха колко различна може да е любовта и как прекрасно се сплита с приятелството. Но аз си оставам необвързана и решена, че моят късмет е другаде. Това малко ми напомня за някоя фолклорна приказка, в която най-малкият син си търси късмета надалеч. Почти същото е, само че аз съм младо момиче...
Сигурност?- Пак си изгубих чувството за хумор. Или това беше чувството за сигурност. При мен са толкова оплетени, че вече не съм сигурна кое кое е! Изгубих нещо, може би е било отдавна.
Но не мога да се спра, докато не ГО намеря...
No comments:
Post a Comment