Аз не съм много добра в тая цялата работа с живота на порасналите. Идеята да намеря работа, на която да посвещавам всеки ден и да завъртя около нея целия си живот... Направо изправя козината ми на 90 градуса. Добре разбирам, че шом пораснеш, сам трябва да изкарваш пари и да станеш отговорен. Но не е ли това, което е широко прието като порастване, всъщност сбръчкосване на всички малки всободни радикалчета, които ни карат да мечтаем?!
Но ще ви кажа в какво съм наистина добра - Да греша. Не ме е срам, нито страх да си го призная. Защото благодарение на трилионите грешки, които съм допуснала, се научих на трилиард неща. И за да не ви звуча като празнодумка ще ви дам няколко примера:
-Преди доста години от краткия ми земен престой вече бях решила, че искам да се махна от малкия град , в който резидирах. Обвинявах това място за всичко гадно случващо ми се и за всичко неслучило ми се. Нужна ми беше само една година (доста натоварена, признавам) да разбера, че не съм бягала от града, а от себе си. Не ми се ще да влизам в дълбоки психо-анализи. Затова накратко казано, сега когато вече е късно да правя преоценки, най-високо оценявам дома си.
-Спомням си, че като малка ме записаха на уроци по тенис една пролетна ваканция. Няма да изпадам в подробности ( най-вече, за да си спестя публично унижение), но бях пълен провал. Отдавам го на факта, че вместо да тренирам четях книги по цяла нощ и вместо силен форхенд си мислех за някой герой. Мислите, че е невъзмножно...Абе да не кацате от Юпитер? - Книгите са интресни!!! Е, те и сега са интересни. Но пък сега толкова много ми се иска да мога да играя тенис...
Но най-голямата ми грешка е тази, която се опасявам, всички хора споделят. Мислим си, че изправени пред ново начало или предизвикателство няма да се променим. Не искаме, защото промените са страшни; мислим си, че се познаваме и това е константа. Мое е удоволствието да спукам сама балона на заблудата си. Хората се променят, ситуациите се променят. Но най-вече, всичко, което ни се случва променя нас... Няма как да предвидя каква ще бъда другата година или след десет години (макар че би било доста helpful). Няма начин да поправя грешките си. Но имам начин да пиша!
Благодаря ти, Лео!
No comments:
Post a Comment