Saturday, 11 September 2010

Миш маш от емоции

Има едно "нещо" в живота ни, без което не можем ( но рядко го разбираме);с което твърде трудно свикваме. То не може да се опише с една дума, защтото в същността си е уникална връзка между двама души. Така нареченото приятелство, е онзи компонент от съзнателното ни присъствие в света, който, може би, винаги ще си остане леко мистериозен.
Не бързайте с преценки, заключения и коментари, ами се замислете. Да имаш приятели ( от онези правдоподобните, не говоря за drinking buddies) е страхотно и плашещо. С него идва нуждата да се довериш и да поемеш отговорността някой да се доверява на теб. И разбира се, не е нещо, което ти бива дадено даром. Приятелството е hard и задоволителна работа, full-time! Сега ще си кажете, че преувеличавам; че ако едно приятелство има нужда от усилия не е читаво. Да, ама не!
Твърде парливият ми личен опит с тази категория човешки отношения ме научи поне на малко - Това е една постояннопроменяща се конфигурация от емоции и споделени моменти. Винаги ми се е искало да има приятелометър устройство. Но почти винаги оценката на едно приятелство си е въпрос на лична преценка и аз почти никога не уцелвам. Напук на неизменния ми стремеж да съм права, досега толкова пъти съм грешала в преценката си, че започвам да се притеснявам. Но пък добре разбирам, че имам още дооста да уча за хората. И така с няколко прекрасни изключения в поселдната година, аз продължавам да съм невежа по върпоса с приятелството.
Както всеки един човек е уникален по свой начин и това е универсално признато (нека не намесваме обаче събратята от други планети), така и всяко приятелство е само за себе си. Не, че съобщавам някаква новост- това си е факт, Но нека излезем от света на фактологията и се отправим към същинския въпрос - Защо, по дяволите, няма наръчник за тая голяма въпросителна?! Някое книжле със занимателно заглавие: "Как да бъдем нечий най-добър приятел" или "10 бързи начина да се сближиш с някой". Но като се замисля... Кой би чел такава тъпня?
Някой измежду тъплата може и да се откаже от неравностите на friendship-а. А какъв бил смисълът тогава? Нали трябва да си учим уроците в хода на живеене. Е, няма по-съществен, суров и привлекателен урок от това да се научиш да бъдеш нечий приятел.
Наздраве!

No comments:

Post a Comment